На първи юни ти ми подари три балона.
Жълт.
Зелен.
и Лилав.
Големи и непослушни се блъскаха в лицата на хората, предизвикаха неудобство в една лелка в парка (която не пропусна да ни сгълчи че вече сме твърде големи да си играем с балони)и ме караха да се червя в автобуса.
На втори юни балоните вече бяха паднали на пода на стаята и смалени наполовина.
Тогава се замислих - поредния жест на мимолетно щастие което ми подари. Щастливите моменти които ми даваш никога не траят повече от едно денонощие...
Винаги съм твърдяла че ти си детската ми любов.По дяволите, защо дойде на 23...
С какво заслужих тази подигравка от съдбата?
***
А днес, както си вървях по Раковска един голям жълт балон се търкаляше по пътното платно.После мина кола...и балона вече го нямаше...Както няма и онази част от мен която може да обича...