продължи ме
след тази сутрин
разпорените възглавници
продължи дните
разядените дюшеци
продължи уюта
задръстените комини
продължи й цигарата
не я оставяй
с цялата тази нишка
продължителен дим
непоносимо смъдим
като очи
които не се поглеждат
да продължат
същия спор и ненавист
да продължат
същата стара реалност
да продължат
употребяването на актуален
да се придържат
към продължение на започнатото
след равния резултат
продължението
да го отсвирят
да го финализират
до следващия сигнал
до следващия отговорник
на повърхността на стремежа си
на дъното на истината
проличава ли къде съм спряла?
-
ти нямаш този кураж
ти не си започнала, за да прекъсваш
за да проронваш оправдание определение за себе си
против другите винаги ти нямаш този кураж да заставш
зад тях до тях в тяхно присъствие
ти нямаш тази зависимост
ти си завързана за нещо по-страшно
и тежко, и необратимо потеглило по склона
и все нагоре до началото на мъките
и все в подножието ранена от камъните
които влачиш след себе си
и се сливаш застиваш обгръщаш същите планини
по които не се качи нито веднъж
ти нямаш този кураж
да гледаш отгоре - надолу
да бъдеш ТАМ, а не вътре
монолог на безпаметното летоброене
спя в малък вулкан в малко лава
малко гореща малко изгаряща
малко истинска малко смущаващо
живота ми във изгаснал вулкан
е неспасяем
несъстоятелен неизригнал
с малкото лава
малкото истина
изгарянето от първа степен
там вътре