отдавна не съм била толкова много и начесто ядосвана, вбесявана, дразнена и изобщо.
не мога да имам приятели, среме, неща за себе си, интереси, музиката, която искам, дори с усмивка забелязвам, че не ми е останал нито чифт чорапи и продължавам да си джамбуркам в кецовете. мога като че ли да имам само нея, всичко най-хубаво, плесниците, ударите, любовта, ревността, всякакво внимание, което си пожелая и когато го желая.
котешки валерианово спокойствие на терасата в дъжда, или покачена на касите от бира до боклука и забучена в цигара.
много бясна. изкарвам си го нея за всичките ни общи ограничения, нямам право да й го причиявам, но е МНОГО.
за първи път от много време насам пожелавам истински нещо.
и не мога да го имам.
очакване. търпение. да се зарадвам на нещо или котешкия живот. като че ми се изплъзва. не ме бърка.