дъжд
оставям вратата отворена
ваната е бяла
бавно потъва в прозрачна
бледо зелено отражение от светлина
водата
ме прибира разтваря прегръдката си
по цялото ми тяло залива очите косите
не мисли за нищо останало
не съществува заради нечие друго тяло
ние сме заедно
лежа така сякаш съм направила всичко редно
сякаш не влитам в реалността дори за малко
сякаш нямам понятие помисли и желания
просто дъжда
забрави заканите
остави вратата отворена
музика и аромат на замъгляваща пара
замъглих се днес заваля над мен и отвътре
целият свят в бялата вана в зеленото отражение
по ръцете и коленете ми по ръцете ми и по белезите
всичко е заличено
и този ден