какъв е смисълът да изживявям драматично момент като този?
когато няма кой да види израза на бледото ми лице, контрастът с дългата и тъмна коса, погледът, който казва много повече отколкото всяка една дума...
щом няма кой да ме разбере и да види какво се случва в мен в този момент на отчаяние - листата, повени от вятъра, капката върху стъклото, очертанията на облаците, далечното ехо на приближаващата буря...
движението на пръстите ми.. под звуците на пианото!
ах, красиво и самотно... неизживяно и несподелено. колко жалко само!