„Може ли и аз да дойда?
Може ли? А?
Може ли и аз д-дда дойда?”-
Попита плахо то,
Но нито дума тя обели
Сълзите се стекоха
По детското лице
Врата се тръшна
Трепна малкото сърце
Реки потекоха
По мургавата кожа
„Нима съм излишен”-
Изхлипа жално то,
Падна на земята,
Сви се на кълбо,
Скри очи изкрящи
С черни къдрави коси,
Потъна нежно
В дрипите си стари.
Гръбчето му малко
Слънцето огря!
Почувства малко топлина,
Затвори очичките си малки
и... Заспа.