досега си мислех, че вторниците са прокълнатите ми дни, в които нищо не върви, а ако върви, върви възможно най-наопаки, но нейсе.. понеделникът също влезе в класацията.
честито да ми е и главоболието, и нервирането, и болките в гърба, и схванатият безименен пръст на лявата ръка, и пъпката под коляното, и въобще всичко неприятно, което ми се е случило, а не помня, и което предстои да ми се случи.
***
искам да попитам всички оптимисти: когато нямате за какво да се хванете, пък отчаяно искате да не се хванете за нещо, за да не погледнете черно или най-малкото релано на нещата.. какво правите?
.. щото аз нищо не мога да измисля..