спомних си за нещата, за толкова знайни и незнайни детаили, събития, преломи, сили, търпение, мисли, начини, думи, преодолявания, усмивки и си позволих да бъда тъжна ;)
да не давам отчет никуму за емоциите си, за вътрешния ураган, за чувствата, а просто да го има, да оставя да се излее през мен. да не съм зависима
не искам повече да се заричам, да казвам тежки думи на промени, нека всичко само си дойде на мястото, да намери пътя..и аз
без сила
всичко изпитано се е белязало и е отражение в огледалото, гледам се и виждам всичко.
време да поема нещата, да намеря силите да изразя себе си без граници, да отворя вратата