... в което не съм убедена, може би се наричат така, а може би не. имаше празен фонтан и две пейчици, начупени градинки и слънце. походихме на ръба на фонтана.
онези, онези абсолютно невероятни, уникално тлъсти, нагло мързеливи, философски незаинтересовани, самовлюбени и всъщност стряскащо привлекателни ГЪЛЪБИ !
трябваше да им изпробвам нервичките. ходя бавно по тях, като сериен убиец, три са и подло се разделят, аз преследвам единия и се чудя докъде ще му издържи психиката, преди най-после да реши да отлепи пернатите си тлъстинки от земята и да полети. с мноооого зор.... за цял половин метър. мързи ги! аз се смея като Гигер в морга и ходя по градинката (гузно).
после обаче ги спипах! малкото площадче преди макдоналдс, бяха се събрали всичките, общо 30-ина сивосини топки мазен пух, гукат си и кълват нещо от изкусително бялата земя. аз надавам боен вик и както съм си с раници, шалове, кожени якета и развяващи се ризи се затичвам право през гълъбите. нбяма начин, вдигнаха се във въздуха, всички наведнъж, много възмутени и мрънкащи. хаха! нека. като по филмите. разлетяха се, са зекунда помислих, че се издигам с тях. заблуда, останах си долу под шашнатите погледи на Плам и две лелки, на които им бях изкарала акъла с това търчане и викане, а и с птиците, които се разпляскаха истерично.
освен да се смееш...
опитай това с вдигането на ятото. ободряващо е, точно в този град. има повече небе от софия.
от гарата все по иван вазив, после по главната след площада на пощата и вляво преди макдоналдс. стига се за 30 минути максимум.