говоря го съвсем спокойно, нищо че е резултат от две безплодни години, от изумителното ми зацикляне, не мисля че съм го решила, мисля че от много време не мога да го спра, и не очаквах че ще се изненада мислех че й е ясно накъде клонят нещата, но очите й стават все по-големи, докато осъзнава че моето триседмично бягство е причинило нещо рандиоцно за нея
искам нещата да се случват в моето време и в моя власт
направих го може би само за да излеза от инерцията, нищо че по затруднителен начин, ще се оправя
очите й стават все по-големи. тя си мисли сега че това е някакво закъсване, не може да си представи къде бях тея две години, мисли че ако всичко не стане в срок край, няма въобще да се случи, аз имам нужда от време да си наредя живота, да си подредя желанията и силите, техните срокове ми пречат, опротивя ми, цялата симулация, до побъркване ми опротивя.
искам някакъв друг живот, нещо да правя някой да съм, искам това време. няма да ме отклони, напротив, надявам се да го употребя по предназначение.