Клаксони, знамена, викове, крясъци, некоординирани движения и радост, заради чуждо нещастие. Масовата еуфория предизвиква странна влажност в погледа ми-необяснимо и за мен. Липсва ли ми нещо? Чужди проблеми и тежести на собствените ми плещи, картичка с усмивки от слънчево място и не знам до колко приятен момент...колоните се цепят и въпреки че е след 12 не могат да заглушат бесовете по улицата...имам ли всъщност на врата нещо или просто празното усещане, че то, каквото и да е ще експлоадира...а толкова заслужаваха 0:0....и така ще оранжевея напук на света, съсредоточен в едно географско място, а нека си изпрося боя...
Don''t you know that it hurts so good