в прозрачни бели поли
този ден се ниже
около глезените
близва петите
пролазва по бедрата
и обхваща ханша
прикрепя се
Маделин
е само името й
просто не знаеш
какво е
да я докосваш
с прозрачните си
бели поли
прибира вятъра
на всичките дни
кожата на мисълта й
е почти толкова нежна
колкото
пръстите на ръката й
деня се увива
по слабото тяло
и го описва
леко и цяло
красиво по своята
същност
то е непостигнато време
недокоснат плод
успение богородично
произношение
на божествено отдалеченото
Маделин
това е тя
с прозрачната си
памучна пола
кръжи около
желанието ти
и му оставя живот
вдъхва дихание
продължава го
но не го изпълнява
...
този ден
си отива
с водата
окъпала
тялото
този ден
се отронва
от нишката
с маниста
и тя си тръгва
Маделин
върви по пътя на безвремието