мога да остана. но мога и да тръгна. мога да си налея чаша вода, а мога и да не си налея. мога да прочета една книга до края, а мога и да я зарежа по средата. мога да си обуя кецките. а мога да си сложа и сандали. мога да напсувам някой, който ме вбеси. а мога и да запазя каменно изражение на лицето си. мога да видя небето, а мога и да не го видя, колкото и да го гледам. мога да включа телевизора. но мога и да изляза на павираната улица и да вървя под зелена арка, докато ми омръзне. мога да не работя, а да крада. мога и да се скъсвам от работа като примерен гражданин. до пенсия. мога да тегля майната на всички, а мога и да не им я тегля. мога да ходя на йога, да медитирам, да се моля, а мога и да не. мога да си тананикам, а мога и да си мълча. мога да се движа. а мога и да не се. мога да се обадя на хората, които обичам и да им кажа, че ги обичам, а мога и да си изхвърля всички телефони. мога да седя една седмица пред компютъра. а мога и въобще да не го включа години наред, та да хване прах, гъби, растения и животни.
мога да бъда. мога и да не бъда, хамлете мой.
въпрос на избор.