"Стига си ми говорил с клишета! Омръзна ми! Това съм го чувал вече! И това ми звучи познато! Вече се изтърка, прекалено си тривиален, ти си клише, не струваш! Смепен си, не струваш! Станал си схематичен, шаблонен, оооо, я СТИГА!!!"
Удивително е колко лесно наричаме мъдростта на вековете клише. Тя ни звучи, като отживелица, като стара дреха- изтъркана и ненужна. Нима древните, не са били хора като нас??? Със същите пробелми и несгоди?? Нима са били по- глупави, че да измислят "клишета"? Добре тогава, защо ние "по- умните" не можем да се поучим от опита им ами на всичкото отгоре, не стига че не разбираме "клишетата" им, ами ги наричаме и глупави??? Лесно е да кажеш на една мъдра дума клише, но е трудно да я разбереш и тя да докосне сърцето ти, за да го промени...