ти говориш твърде бързо, твърде егоистично, твърде смело, твърде ти. ти говориш всичко това без думи; ти мълчиш всичко това без думи. и никой не те чува, защото си крадец на чужди кожи, защото желаеш да влезеш в чуждите кожи, без да знаеш дали са топли. inderdaad.
да, ето, виждам те как тръгваш към мен, как хващаш ръката ми, виждам на забавен кадър като отражение ръката ти, която се плъзга към гърба ми, виждам отстрани как се смеем в сълзи от алкохол, както пеех в ухото ти, отделям се бавно от този свят, защото песните нямат значение, защото танците без думи са повече, защото мога да говоря глупости, вместо да мълча. и аз говоря:
харесва ти, нали, харесва ти да си в главата ми, там сигурно е уютно, когато не трябва да се спасяваш от прелитащи мисли. но ти не знаеш, защото самото ти наличие спира появята на всяка мисъл. нека не се лъжем – еклерите са си еклери. и с риск да се повторя: inderdaad.
и ме целуваш. и накрая нещо толкова хубаво, че предполага липсата на точка след него: ПО-БЛИЗО