след кроткото събуждане
те хващам за ръка
водя те по площадите с гълъби
децата пръскат искренния си смях около нас
а ние двама
лежим по пейките почти задрямали
почти умиращи блажено
не си даваме,не си вземаме
а просто се разкриваме
разтваряме
разтапяме
един в друг
в края на деня
натежали от слънце и емоция
напоени с красотата
и шума на столицата
(а тя расте но не старее)
трамвай 20 е празен
отпускаш глава на стъклото
аз-на едно топло и сигурно рамо
пътуваме
към гнездо на споделена обич
споделено мълчание споделено удивление
още сега заспивам в бялата ти нежна длан