Ех, никога не съм си представял, че ще играя монополи с лубимите си хора от класа до 3.40 сутринта... :)))) Това е един от миговете, който няма да забравя! Също както и всички онези зимни и не чак толкова зимни вечери, когато се събирахме пак там, за да танцуваме, да си говорим, да се смеем, да пеем и да свиря на онази червена китара.. :)) Приятелите са онзи привкус, който може да вгорчи живота, но и онзи нежен полъх, който го прави по- благ и лесен за живеене. Докато си с тях искаш времето да спре! Пази приятелите си, защото верни не се срещат на всеки ъгал, а вече има и хора менте... :((((( Един живот е твърде кратък, за да опознаеш и обикнеш истински приятелите си, не си губи времето да се караш с тях!