Ще те обичам като себе си.Не по-малко.Дори повече.Ще бъдеш опрощаващо,здраво,сплотено,сякаш винаги си бил част от мен самата,дори телесно, а животът ми не се дефинира без теб...Как ще те загубя??Как няма да мога да те целувам по изруселите златистокафяви слепоочия,така пухкав,така ориенталски??Как няма да мога да се цупя с лице към стената за поредната безсмислица докато ти сипеш уверения,после заплахи...Каприз.Как няма да чувствам горещината ти и да заспивам с ритъма на твоя пулс,вместо с музика??Как ще спра времето в часовника,който ми подари,за да не ни раздели??Как ще забравя как топлиш вкоченените ми от студ крака с нарушено кръвообращение,а после ме хрниш с малка лъжичка,а после се заливам от смях на странности ти.И ядем половинкилограмов шоколадов сладолед в парка и пием бира,докато НЕ гледаме филма пуснат за трети път.Как ти приготвям вечеря,а ти ми превеждаш шокиращите новини и после се тръшваме с пълни стомаси,пъшкайки.АЗ те гушвам и това ми стига.Как ще успея да НЕ те обичам така,както в този момент??! Да те изтрия от мен и сякаш не е било. НЕ! НЕ! НЕ! Как ще изтрия нежността и безбожието ти??! Просто няма...