~ 3415 ~

ляляляля ля ля ля лии

pearlsgirlMar 13, 2005
ляляляля ляляляля той харесва момичета с кръгли лица ляляляля ляляляли той харесва момичета с меки черти толкова ръбата се чувствам наоколо му макар да мога да оценя умереното му величие преди да изчезне към 199 а в девет сме на люмиер и ляляляли главата ми боли хиляда лица отиват на кино след цялото викане скачане звънене по улици където баби кимат одобрително, бутнали сме ги в дупките на спомените им а лели казват че сме възмутителни и май е забранено да викаш бваааааааааааааааааааааааааааааа на всеки срещнат но в някакъв момент дойде саторито, подскачахме десетима във ритъм от славейков към попа, звъняхме и викахме бваааа в ритъм пак и се почувствах като на оня уъркшоп където вельо ни караше да скчаме и да крещим докато ни залеело нещо, много скептична бях но нещото ме заля трявба да си призная после някой каза че тези упражнения били от кастанеда но затова не знам... дупката на спомените ме погълна днес, как бойко казал че лора напуснала бащами защото искала бебе а той не незнам но помня как пуф и изчезна тотално от животани, само дето купища полупознати ми нейни приятели се появяваха от всякъде и ми предаваха поздрави и подаръци от нея баща ми баща ми зад барикадата от вещи и прах и лудата ми леля заради която вече не мога да достигна братовчедът боби хамали и луд вятър и хиляди завои из полигона толкова малко хора бяхме на карнавала но въпреки това си прекарах перфектно, като изключим няколко челни сблъсъка : яна на боби казва: ти винаги не ме прегръщаш или ме прегръщаш седем-осми а аз й отговарям че всъщвност обичам хората да ми седят поне на метър и тя тогава ми се хвърля на врата преди това с дили сме били толкова издивели, че си забих скулата в брадичката му един пиянист ми разправя както си седя върху бюрото с мигрената ми и на ани нурофена и някаква сода колко ще е хубаво ако ние двамата и трябва да го скастря грубо а накрая боби и яна казват нещо погрешно и куките ни гонят от люмиер