Пак този бял фон и тия черни пикселизирани букви, леко размазани от старостта на монитора, правен от малки жълти човечета от другия край на сферичната топка, наречена Земя. Нещо като deja vu, нещо като спомен, който идва в най-(не)подходящ момент като лекарство или като болест. Последните две не са добре различими мисля... само дозата ги различава и човешката призма.
9 минути до края на буквите и 9 до началото на друг свят накъде навън, далеч от пикселите. Вече 8...
Hello, world!
Привет, страннико, пак се срещаме. 3...
Добре дошъл отново, чувствай се като удома си!...