в повече са часовете, в които не спя - без особен успех. вторачено в някакви липи, аромата на парфюма ти откъде ли го долавям така натрапващо се, след като ми е запушен носа, но после всичко си идва на място след като се раздвижваш насам - надушила съм няколко дни по-рано!
в повече идват гадинките, упорито кръжейки около лампата и ситните капчици от райда, които поглъщам и полепва из цялата кухня, да и по чашите, пия чай..
в повече е и чаят от мащерка, който не обичам, но му се насилвам, заради гърлото..
в повече - мълчанието с много хора, които обичам.
в повече - колко много ги обичам наистина всичките...
някакви сънища, някакви изпити, някакви 4-ки, някаква никаквост и тъпота, някакви планове за рилските езера и ''можеш ли да се оправяш по компас??''
в повече - материалът за научаване и убеждението, че нищо няма да излезе от мен - все още никой не го приема насериозно, но аз сериозно съм се заела да ги убедя всички..
в повече - хората, БЕЗ които съм.
в повече - сметката ми за телефона..
в повече - как ми се пикае...
в повече - къде работи братовчед ми
в повече - как след безъние и неядене съм на гарата и бозов ме заварва да ям вафла и ''чакам някъв влак'', но не знам кой от всичките русенски чакам.. момчешката ти прическа, но косата все така мека и хубава, и пак не ми се говори за нищо, и някви халюцинации (гъбиииии, блахаха). а заека го заобичах, защото така хубаво надничаше от гащеризона ти... в много повече как искам да мога...и да ти кажа Много неща, които са ярко червени и хот лава''с комин, пъмп ин!
в повече - вкарване във филми, полугола и с кисело мляко в ръка, докато медс-твам.
искам да си изтощя организма на много макс, искам по-реални халюцинации без стимуланти, само на къркорещ стомах, механизма ''нахрани ме'' пак не работи, но този път от апатия и да спя после много-с часове, дни.. денонощия, и да си ги спомням и да снимам