признавам чувствам се ужасно. защото не съм на мястото си, не съм седнала на правилното място. и хората около мен и те са толкова странни и не са на момента. заклещена съм в някаква реалност, която не съм си избрала аз. силите са в мен и аз смао мога да променя това което искам. но мразя да се чувствам слаба и зависима от обстоятелствата.
плета с куки, и чакам сам да набодеш очите си
пътя само се предлага, но няма кой да го поеме
топлината е попила всичките ми сензори и вече не усещам реалност
лежа и мечтая за това да се движа в единение с друг
липсва тази част от мен
липсва, но аз упорито вярвам в нея
~помогни ми да те намеря