Използвах думите си напразно! Чувствам се употребена.
Все едно да говориш, а никой да не си прави труда да те слуша; само дето тук се получи по-скоро като да си навързал цялата си мисъл и да си я структурирал перфектно и точно в момента, когато е трябвало да я споделиш, всичко да изчезне... Не че не са искали да те чуят-- не са имали възможност!, защото скриптът явно не позволява каше на текста... :-/
Не бих могла да възстановя чувството на предишен текст- то е моментално: идва и ако не го уползотвориш, изчезва.
Аз го вплетох в думите си, а след това те бяха разпръснати и изгубени безвъзвратно...
Мразя да става така!