от снощи
останаха няколко кадъра
няколко усмивки
няколко нежности
заплетени в косата ми
послепис
послевкус
послесън
по белите страници
на завивките ми
упойка на пръстите
стъпалата
раменете
за да не чувствам
болката
от ''няма те''
тъмните ти сплетени копнежи
в ръката ми
увиват около сърцето на чувството
спокойна и красива липса.