кво да пиша всичко е ясно некви хора некви думи некви дни да бъдеш мъртъв да се носиш през дните си като през сънища без въдица да чуваш гласове от стари филми и да търсиш писма от съборени къщи да си клатиш краката си в следобения си живот докато край теб текат реки от топла и студена кръв и да затваряш очи и пред теб пурпурни треви на черен фон да клатят ръце и да те съблазняват с разни песни а ти да се поддаваш и вече да не знаеш със затворени очи ли си или с отворени и да не знаеш вече край реката ли си или в нея от теб ли изтича или ти се вливаш в нея бесовете да те хващат а после да те пускат косата ти да се оплита в мечти а после да окапва да мериш дължината на сърцето си и да търсиш лицето си сред сватбените снимки на умрели хора които са млади и красиви също като теб бели и черни също като теб умрели също като теб тази нощ във тази стая.