Понякога съм слънце-грея и зарязявам с настроение,карам те да се усмихваш,друг път пък съм облак,ама от тея черните,буреносните.Тогава изливам върху ти всичката си ярост и убивам,и боли,знам,че боли.
Понякога съм като тревата-лека и подвижна,зелена,зелена.Друг път като небето при изгрев слънце,и при залез също.
Понякога съм добра и те обичам,друг път -много лоша.И тогава те обичам,само че не ти го казвам.
Понякога живея сякаш друг живот,не моя.Живея в някой друг,в героиня от книга,в лирически герой от стихотворение на Яворов,в момичето от "Шоколад" на Остава.
Понякога живея в сън...."...ще изгоря невидимо.....във Вечността/защо отново съм тук.....търся те/усещам че ме галиш...Какво си ти?..."
.............Понякога съм себе си ...в главата си,лутам се и търся,търся..не знам какво точно,но не спирам.Понякога съм само енергия,сила,незнаеща как да излея навън,да обходя пространството,да мина "през",да обходя Космоса.
Понякога съм тъжна-без причина,от загуба,раздяла,от нищо.
Понякога съм весела-заради теб,заради красотата на деня,заради песента в главата си,заради слънцето,морето,сутрешната усмивка за "добро утро".
Понякога съм огън-оранжева,дива,бясна,изгаряща...... и лед съм-студена като зимата,като кубчето лед във фризера,като Снежната кралица,само дето не съм кралица,ама съм снежна.
Огън-лед,лято-зима,изгрев-залез,днес и утре,мрак и светлина,Рай и Ад..това съм аз,внимавай!!:)))))