беше много тихо, точно преди бурята.
и тя мълчеше, а аз пеех..
уж бяхме отишли при него, а аз въобще не бях там. но му изпях песните, за които се сетихме с нея-- тя беше умислена, а аз дори не подозирах заради какво (но вече знам!).
и после заваля!
като из ведро... но не беше нормално, ама въобще... такъв порой, точно там и тогава..
но май точно от ненормалщина имах нужда (не че не я получих в повече същата сутрин от едни симпатични песове..)