И накрая, когато оставам сама, се пльосвам в леглото пак с дрехите, отворен прозорец и одеяло. Водя мислен разговор с обяснения кои бяха онези 2 причини, които всъщност са 3, но ми се стори прекалено натоварващо да кажа, че има още една. В този ред на мисли възникват още обяснения/случки и си мисля, че сега би ми било много по-лесно да говоря (защото съм сама, хаха) и какво, ли по дяволите, ме спираше? Несигурност за това какво искам да кажа и да се знае. И онова ''Какво ти се е случило?'' в О!Шипка беше все едно излязло от страниците на моята история (писване от дежа вю) и тенденцията оттам излиза и тук. Четирибуквия...
Сядам до огромното плюшено куче, което до преди малко биех по муцуната именно защото е огромно! Оглеждам стаята и обмислям задачите си - чистене, най-после разопаковане на багажа, смяна на спалното бельо и къпане. Да, в този ред. Някъде между тях трябва да вместя и яденето, защото вече ми се вие свят от глас, а стомахът ми отказва и къркоренето. И в същото време ми се повдига като си помисля...
Белен слънчоглед в почивката между две чистения. Питателно. Изяждам всичкия останал, докато от тонколонката звучат Доорс. И в онзи ъгъл изникват онези забравени, а толкова повтаряни преди думи ''От векове всичко е нежност!''... И Бекс, когото питам дали винаги избира възможно най-неподходящите моменти да си говори неговите неща... сяда ми на леглото и задълбочено му се дискутира и държи да си каже мнението. А би ли ми подредил чантата? Часовник. Към 22 часа откакто не съм яла. По-скоро ми се спи.
Нова почивка при кучето, където преброявам на пръсти всички Скорпиони, които познавам. 10 са. Едва с половината имам по-близки отношения, но 10 определено са много! И какво направих аз: аз-без лицето, хората-прекрасните... и после на тъмно и ухапана вадя картината за тях от съзнанието си и я лепя върху себе си, Превръщане в друг с цел ''да видим сега кой кого!''... неуспешност до тази вечер... превръщане в хибрид ''Скорпионова риба''. Добре ли ми е така? Затишие. Доверие. Трябва ми малко време, в което да владея аз, после ще отстъпя да видя така как ще е, и средата ще си дойде сама (хоуп соу). Опити за сравнение - неуспешни и болезнени. Асоциации - успешни (лошо) и болезнени (също).
Чистенето - прекратено по средата, за да се изкъпя, защото закъснявам за Ред Хаус. Отново опити - този път за повръщане под душа, и те до един неуспешни. Само любимия и противен спазъм, който свива корема в тази връзка. Всичко пада от мен. Събирам всички неподредени дискове и дрехи върху леглото и го застилам. Бабуна. Настръхнало излизане с шапка. не, топло е. А ти мисеше, че следобяд ще захладнее. В крайна сметка закъснявам за Ред Хаус, но е хубаво... Едва след това ям пица - 25-26 часа след последната погълната храна.
Трябва да обмисля съдбата на инбокса в телефона ми, да го почистя от миналото.
Защото пристъпих обещанието, което се състоеше в ''Първо генерално решение на дете''... първо ли, не помня? Има го записано на един бял лист, разположен някъде в Европа.