Понятията "отиване" и "връщане" отново взеха пак да се преплитат.
Ето я там.
Пак взеха да ми се привиждат планини. През прозореца на автобуса, напред, голяма зелена, с подвижни тъмни петна -облачни сенки. В тоя мрак все едно наистина беше. А защо ли, как ли, все едно бях в автобуса за Ветрен и тя отпред, зелена стена, ще се срути още малко отгоре ни. А ние с канчетата и напред. Следващият път щеше да е Рай, но тя сега има бебе, не може.
Хълмовете наоколо вече не стигат, май. Няма нищо, I''ll keep moving..