Ти си толкова мъничко, толкова дребно и миниатюрно, че човеко може да те подмине без дори да те зърне. Но ти съществуваш, без значение дали някой те вижда или не. Ти ни наблюдаваш с две изкрящи миловидни очета. И днес, днес ти беше толкова близо до мен. Ти протегна малката си шикийа, обърна жадните си очички към мен и подскокна на двете врабчешки крачета, сякаш искаше да ми кажеш: "Приятелю, не се тревожи, грижите само уморяват". След миг усетих полъха на вятъра и ти минчко се носеше с него, а твоята доброта и ведрина кръжаха над мен и огряваша умислената ми душа. Твоят волен и безгрижен полет, стремглаво отправен в надпревара с вятъра ме озари и засия с радост. Ти изпълни с ведрост и устрем, надежда и плам един прекрасен ден. Зная че не ме разбираш и затова ме гледаш всеки път с този влажен и дълбок поглед, но аз те разбирам, разбирам тези две врабчешки очи, те ми казват: "Хей, не се отчайвай, вятъра не е този който превива клоните, те са тези който го посрещат с поклон, за да можеш да се носиш по порива му."