За втори път.
Айде бе брат, сега дойдохме, за малко поне.
Не искам. Няма я тук. Освен това и на момичето с текилите всичко и бях подарил онази вечер. Компас - ако някога се изгубиш, да намериш верния път. А тя: аз не се губя и се умихва, но не както искам.
После и в Пирогов, щото ми е много добър приятел, и падна два пъти. И въобще не мислих за нея онази вечер и бях много добър приятел.
А и не мога да я намеря тая, от която тръгна всичко, щото е в Америка и е госпожа ебем му майката коя, но тази мога да я намеря, макар че не искам чак толкова да я откривам.
Както и да е, задръж рестото.
Какво ресто бе, то не достига.
Я си ..
Абе с простаци не ми се занимава. Да си жив и здрав.
Ебал съм ти путката майна, мен не ми се живее, ти ми пожелаваш здраве.
Какво да ти пожелая, тогава.
Свобода, само свобода ми трябва и 300 лева.
За какво.
С триста лева си оправям живота.
Ако не беше с къса коса, слаба и с големи гърди, въобще нямаше да я търся. Ама я търся нищо, че не знае кой е Лу Рийд. А оная дето толкова ме обича, и ми е гадно, че я наричам оная, и знае кой е Лу Рийд, въобще не я търся,щото не я познавам.
Не ме блъскай бе,
Как се казваш ти?
Пепи.
Пепи, мойто момче, ти си потресаващо глупав.
А с Павлов съм бил в казарма и ми е гадно, че го разнасям по София да търся някаква тъпа путка, вместо да се напием и да си разкажем какво ни се е случило.
И да псуваме тоя и оня, и това, че от 1.01.2008 г. пада казармата и, че не е лесно да си добър.