Ту я има, ту изчезва. Това е тази стая.
Когато ти се иска да влезеш, но нея я няма, изпадаш в паника и се чудиш дали някога ще се появи отново, и си казваш че ако това стане, ще й обръщаш повече внимание от до преди това и си убеден че ще удържиш на думите си.
Но когато тя изникне отново, те обзема такова спокойствие че забравяш за преди... и продължаваш все така-- <i>разсеяно</i>, <i>недостатъчно</i> внимателно, <i>необезпокояван</i> от тревожни мисли...
But you''re wrong!