не стига че писането ми не върви, ами сега и компа се прецака и поствам празно.. то не че ако бях писала нещо щеше да е ползотворно, защото тия дни не мога нито да си преведа мислите в думи, нито пък мисля особено много/често/достатъчно ..
сякаш до преди ден бях друг човек(а може би бях себе си?!), който вървеше напред, а сега..
пак влязох в старите очукани релси, които ме водят към същата позната гара и още дни наред ще се движа със закъснение..
но си струва.
определено.