Аз съм на луната, под водата и в гората едновременно.
Всичко се е оплело в някакво мръсночервено кълбо. Черна джинсова торбичка с бял камък и гарваново перо, Габрово, моят треньор по шах, майка му починала, с Асен в родния ми град, а преди седмица в неговия, Пампорово, преводи за столове от четири възглавници, пасти за зъби, разкази за немкиня, която има малък дворец във Виена, а се е радвала в България на кило домати.
И умора, умора, умора, която се е натрупала в петите ми и те се напукват и стават твърди като морените на Витоша.
А после големи сини цветя и сънища, сънища... все не идват.
Роси и африкански жираф от Халите.
Братовчедите в Мозамбик.
Разговор с Надето в 2 часа през нощта. Джъстин ще ти каже да дойдеш в Ню Йорк, Пете. И второ писмо от Лондон. Пращам картички на непознати, а не и на близките си хора.
Не знам на коя страница от романа на Перек съм аз.
И дали моето парченце от пъзела влиза някъде.
Нищо, и да не се виждаме, ще се сънуваме.