Изрязвам, изрязвам теб и себе си от мен, и остава празнота... Не го наричай злоба – не е. Жестокост – също не.
...
Сълза след сълза,
изтича моята душа...
Пустош, празнота,
нетърпима болка.
Ще спре, ще заздравее,
но къс от мен ще отнесе.
...
В погледа ти само безразличие,
в думите – мълчание.
Без да е нарочно си жесток…
...
Как лесно звучи всичко. А любовта в очите на влюбения е като кутия с шоколадови бонбони. Бонбон след бонбон, целувка след целувка, хубав миг, друг хубав миг, малко надежда, една усмивка, един поглед. И бонбоните свършиха, влюбеният преяде и си отиде... Отиде да купи друга кутия пълна с хубави мигове. Онази празната я хвърли.
...
Остава само лилавата пеперуда кацнала на лилавата ми шапка на фея и цялата ми лудост окачена на стената до шапката. А до тях едно кимоно, малко лавандула, няколко снимки, мирис на портокал, една снимка на едни ириси... и една купчина книги, които ми беше казал да прочета, но прости ми – някои просто бяха прекалено отегчителни. Няколко спомена за няколко целувки…
А дори и сокоизтизквачката и тавичката за торта Гараш във форма на сърце ги няма. И по-добре...