Лъжа ли се или не? Откривам нов човек. Човек, който през цялото време е бил близо до мен, но не съм забелязвал... Увлича ме. Интересно ми е. Приятно ми е. Хубаво ми е.
Тя е много красива. Много момичета са красиви, но точно това е различно, поне през моите очи. Тя е събира в едно обикновеното и уникалното в един човек. Позитивна, общителна , усмихната, реална. Не живее в някакви измислени светове, не очаква големи неща. Не знам защо се опитвам да я опиша... тя си е просто тя. Аз съм... не, не съм обсебен. Не искам и да бъда. Просто ми е малко повече от приятно, а не знам как да го опиша. А искам да му придам някаква форма, за да добия представа колко още може да ме обсеби. Тя не осъзнава как го прави. Защото го прави естествено. Това е то... а аз продължавам да мисля за нея... все по-често. За хубаво или лошо. Хубавото е, че мисля за човек, който е близо до мен през цялата година.
С нея се чувствам истински. Такъв какъвто си мисля че съм. Не го правя нарочно, наистина се чувствам съвсем свободен, когато съм с нея.
Не търся отговори... нямам въпроси. Напълно съм се отдал на живота, защото е сладък. Всеки миг е сладък. А съвсем скоро отиваме на море... И с нея. Нямах си никаква идея, че ще се получи така. Само ако знаех... Ако знаех със сигурност нямаше да се получи толкова добре. Радвам се. Радвам й се. Радвам си се. ... все още.