Нощта изплува зад един отблъскващо мръсен,недоспал прозорец на верандата,почувствах се омърсена на свой ред...и нужда да напиша нещо...дълги разговори,подпухнали очи от многото цигарени чудовища на стаята,нужда...после сутрин,която напълних със стъкълца от натрошеното ми съзнание в опит да сглобя нещо прилично като събуждане.Нямах време да премисля,предната нощ спах като упоена ,вероятно от многото катастрофи и безкофеинови сутрини...и все пак умората ме кара да забравя коя съм,защо съм,тоест щастлива.