Луната-ярка и червена.Пълнолуние.Безсъние.Аз.
Луната-свидетел на хиляди животи и случки...свидетел на мен,която прекарвам нощите си пред компютъра,убиваща скуката,която денят ми е поднесъл.Свидетел на блуждаещото ми съзнание в света на мечтите,свидетел на среднощното главоболие и страха от новото.
Луната-красива и сама.Тази вечер е лишена от романтика.Лицето й е тъжно-сякаш плаче.Плаче за скитника,който умря от старост.Плаче за малкото циганче,което майка му току що остави пред дома за сираци.Плаче за момичето,което загина в нелепа катастрофа.Плаче за всичко и всеки по този свят.
Днес тя не е щастлива,днес не се радва на любов,защото тя липсва,заслепена от лъжата,заслепена от злото,заслепена от хората,които я подминават,подритват и после се жалват.
Луната с лице на човек-тъжна,сама,плачеща. И сякаш се моли,иска да избави света от всичко онова,което направи хората нещастни и самотни,което ги превърна в машини,безчувствени и студени.
Луната-ярка и червена.Пълнолуние.Безсъние.Аз.
Кръговрат.