Странно е отново на работа. Отново в тази стая. Вечерно време. Слушам нещо, което прилича на някакъв сорт джаз. Много леко и много сумрачно. Какъв хубав цвят са краката ти... вдигам високо полата – не мога да свикна, че съм оцветена така. Порцелановата купичка е с огризки от праскови, шоколадът неизяден, книгата изоставена “по очи”. Спи ми се от рано. Слънцето като милва кожата, тя омеква от ласките. Не говоря. Все едно съм отново в 4-ти клас и всички са заминали на лагер, включително и другарчетата ми, а аз оставам в сборна групичка, докато ги няма. И тогава не говорех. Ни жива, ни умряла.