противно ми е. противна ми е цялата идея. може би ми се повдига от тях или от мизерната им ризокостюмена същност, може би ми се повдига от собствените ми неуспехи, когато имам желание, и от успехите, когато такова липсва. може би ми се повдига защото имам температура и не обръщам достатъчно внимание на прекрасния си живот иначе, може би защото загубих някой, който не съм имала и сега я замествам с абсурд.. противно ми е защото незнам със следващите си грешки какво и на кого ще доказвам, със следващата жена, със следващия ничий апартамент, със следващата отвратителна безперспективност, със следващото врязване в детинската ми реалност въпреки преживяната помия, която така старателно сама си подготвям... блааа! не! не ги искам тези хора! не искам и скапания им опит! не й искам 36-те години, не! трябва ли? от страх да не разочаровам отново? трябва ли ми опитът? ДУПКАаааа.... дупка! изтривам...
сякаш уговаряме поръчково убийство. никой няма да съблича жертвата без нейно желание. думата дискретност ми се натрапва съзнателно. мразя!
страхувам се най-много от това да не я загубя. онази, в мен.
хелп.