закуска на тревата

с подпухнал нос, но като първия пристигнал войник на отбранителната линия - пуша (нищо, че тютюнът ми свърши), зяпам чайките, небето, върховете на съседните къщи и никак, ама никак не ми се спи. неудържимо прекрасно е, особено щом трейси пее.