Досега не бях виждала морето сутрин измокрено от дъжда,сякаш бе есен,миришеше на току-що изпран асфалт,а зеленото покраи пътя блестеше на кехлибарени пъпчици.Шляпайки из налятите вдлъбнатинки ,пълни с топла нощна дъждова вода имах усещането че отивам на училище.Ще седна на отново на изтърканото зелено на чина и ще се унасям от луминисценцията на стаята,изпълнена с тихо шушукане и стържене на писалки...Отивах на работа,да,колкото и сериозно да звучи!