цигарен дим като силует на котки в налудничаво ниската светлина бас от който бирените бутилки издават странни гърлени стонове капчици пот и някой, наумил си да надвика всичко това, I`m a creep, I`m a weirdooo...
исках всичко което си ТИ да се срути цялата пирамида от докосвания думи очи ръцетяломиглипръсти... всичко което е в мен и боли и дърпа в толкова посоки едновременно с дивия грохот на басите и непроследимата китара на Пушкила барабаните и дима всичко това да те измести поне мъничко лекота а то просто залепна захароса се затежа като мед от сярна киселина и утайката срасна с тяото ми, за пореден път, дете, за пореден, в който си обесхтавам, че следващия няма да има това безкрайно посрещане-изпращане ченгетата погнали прегръдките ни тъжното наквасване с бира и котки ядящи пържени картофи толкова се моля да го няма а то така се връща че без него е все едно да ме одерат жива дете мое... сянко моя...