Един комин и няколко зрънца грозде... Какво му трябва на Гълъба, за да е щастлив? А зомбитата имат и РД, и УД.
Искам да пиша за теб и все не успявам да те събера на листче.
В. Те живееха в опашката на Котката. И често се случваше така, че искаха да отидат по-далече...
д. Но право напред не можеш да стигнеш далеч, освен ако носът ти няма завои...
В. И тъй като не можеха иначе, тръгнаха наопакии целият свят бе небе в краката им (-Какви риби има тук? -Незнам, улични.)
д. А на дъното на Котката се виждаше езерото, в което плуваха улични риби.
В. Така в опакия им свят поеха към себе си наваляни от риби, обърнати с лапички към едно назадничаво утро. Когато излязоха от К(л)от(д)ката, си помислиха: (тук в оригиналаима сърчице)
В. А после: О_О
д. И всичко това бе поместено в няколко накъдрени облачета (за мислите, не за репликите в комикса),които нямаха общо с решението на върбата да се накъдри.
В. А ПОД езерото имаше звезди, пълни с удължени, разляти градове и те падаха дълго, дълго, както си бяха голи и без бански, докато се озоваха в дома на една съвсем срутена старица, която се оказа само слама и парцали на цветчета.
д. Или иначе казано, дворцовото плашило, което пък така се беше сближило през годините с местните гарги, че постоянно се цакаха на карти в компанията на топла бира. Звездите ставаха свидетели на много оспорвани игри.
В. Като се ядосаха, звездите падаха укорително в шапката на старицата и когато тя се поклони на пътниците, те се разляха по телата им и ги покриха с блестулки...
д. а един мармот (Мартон) в несвяст развинтваше капачката на ментата, докато мечки летяха и се спускаха наоколо, защото телата им са по-сладки от шоколад. И все пак мармотът имаше удивителна баба (самата старица от предния филм)
В. Но бабата беше болна от Врабчета, които възел по възел щаха да изкълват русите й сламени нерви, така че Пътниците със звездните воали трябваше да я спасят... И тогава те се превърнаха в космически врабчета и завладяха Планетата на Плашилата
д. Носиха си по един щурец в ухото - техният славен оръженосец в звездната битка за нервни окончание и златни връзки, с които да държиш цял набор павета вързани заедно. Бабата оцеля, Мартон - уви, не!
В. По-късно разбраха, че на тази планета бяха научили едно ужасно заклинание, което си мислеха, че е песничка, но когато се върнаха на земята и запяха в една плевня, цялото сено оживя и се заформи диво пого, та хвърчаха буболечки до тавана (д. До поискване!)
д. Буболечките по-късно бяха преразпределени всяка по своите задачи - хлебарките да тормозят в кухнята, бръмбарите да се пречкат на къртиците, пеперудите да се правят на птеродактили, мравките тичаха за хот-дог и междувременно се задяваха с щурци, тръгнали на сватба, защото днес Калинката е булка!
В. И Калинка беше с червено бальо на черни точки, защото се женеше за Малинка, която беше сладка листна въшка. И съюзът им, освен, че беше незаконен сивил юниън, създаваше и определени проблеми в секса, тъй като е ясно, че калинките ядат малки зелени неща. Сори бойс, аи ийт пуси бъгс... (д. каза, че усеща някаква крава, баси светоусещането!) (д. по-скоро усеща крава в ментата, отколко мента с мляко)
д. Малинка пък обожаваше Огромни Червени Сочни Ягодки и често прибягваше до техните услуги... т.е. листа. А мандарините не са това, което портокалите бяха...
В. ...по времето, когато Живков ги внасяше за (М)коледа. Но вече всичко е достъпно и доим портокалов сок от ооо-о-оранжеви крави, по които на младини Калинка и Малинка прекарваха романтичните си М-у-у-уикенди.
д. Станали свидетели на всичкия този разврат и поквара на човечеството и неговите трудови гадинки, звездите изпопадаха с вдигнати крака и спуснати коси над безкрайните им мигли (в оригинала бе клепачи). За тяхно нещастие, или пък кой знае, ги улови Голямата Лоша Кучка.
В. И като им изпопадаха звездите, Пътниците (да се сетим все пак и за тях) останаха съвсем голи и си тръгнаха от Сватбата, за да не ги Полазят. Когато тръгнаха за своя котешки дом, срещнаха плашила-стопаджии със засмяни лица и рошава козина, които се возеха на врабчета и гарвани и ръсеха искрящи златни парченца слама по цялото небе под тях...
д. Плашилата бяха избягали от ежегодното пловдивско изложение на сламени изделия (тип "Мейд Ин Чайна" - бел.ред.) и поради слънчевия ден целите блестяха на сините вълни (Стига сте крещели за и от секс! - бел.авт.)(Венето, има да си пишем три дена! - бел.ред.) Техни спътници в живота на стоп или спрелия живот, им бяха вечно бременни момичета - явно при тях не е било временно. (?!?)
В. Пияни от искрящите им коси, коне от светлина препускаха, качили онези не-девици между ушите си (Редактора споменава пошло некви бедра тука...), вибриращи (Смях в залата, отиде ми романтиката, бебо!) от топлина, която възпламеняваше всяко невинно сърце, туптящо в житните зрънца над тях.. (малоточие, не много-точие!) и над синия свят заваля дъжд от шекерено-разюздани зрънца (коментар: Баси реколтата!), който затрополи (Тебе пак са ти някви обратни портокаи в главата!Стига! - бел.ред.) по иначе кухите глави на Хората и сътвори прекрасна акустична музика. (Свирки!... - бел.ред.)
д. It`s raining cats and pussycats!
В. Пуси-кетззз... Ти намери тези коне, когато беше мъничка и виждаше целия свят в очите на огъня, и до днес подскачаш до пълен душетръс на мощните им гърбове и следите, които оставяш, осветяваха пътя ми... Докато не те настигнах и солепях, и виждах през теб твоето и моето Навътре, изгорена от светлината в кравайния завършек на телата ни... (Искам да вляза в Айсикю! - бел.дикт(атора).)
(Бел.авт. - Душетръс е понеже ти си земята и това е като земетресение, земята си по която ходя нощем.)
д. Тогава играем волейбол - разменяме в своите полета една оранжево-бяла котка с мазохистични наклонности. Котешкостта й е ментова и иска да си ходи, за да намаже пържени картофки посред метеоритен дъжд (претърпя цензура... бел.ред.) Храни се възпитано от чинията и грижливо обезкост(м)ява рибата в съзвездието Очеболие.
В. Изобщо какво си мислим че сме годсподстваща раса, казаха си Пътниците, всъщност котките незабелязано превземат летящата чиния (We all live in a yellow submarine!...) и тихо-тихо ще останат в света, котко моя, дори след като отдавна старите ни чорапи не показват посоката на вятъра... Тогава ледени лапи ще докосват телата ни и в снежинки ще строя едно тяло, което е така раздиплено, че всяко докосване от хилядните му ръце пресътворява света...
д. Изумително е как котки дават на непознати същества да ги галят.
Крушата наблюдава как момичето яде диня с ръце и цялата е в сок и лепне, стича се по гънките на устните. Крушата не проговаря, но и двете си мислят "Нищо не е завинаги" на хиляди километри разстояние и всичко може да се срути от нещо съвсем малко. Защото цялото всичко е всъщност едно пълно нищо.
В. Тогава отидох да се помоля, тримата с Пътниците отидохме, и то не за друго, ами поне да се почувствам виновна за нещо (атеизма и гаврата с молитва) и да се разплача истински. Но щом мога да се разплача за Нещо, то следователно от предния куплет мога да плача и за Нищо, каза си единия Пътник и другия дълго бърса неговите сълзи от СВОИТЕ очи.
д. предпочита да й ментово, отколкото пишещо и говорещо.
В. Пътниците срещнаха стадо овце, които носеха на гръб малки весели момиченца с ръце пълни с цветя, а от пъпчетата им извираха звезди и отново облякоха есенно-голите пътници...
Молих се всъщност твоите коне да стигнат до планетата на Плашилата и там да научиш съживяващото заклинание, което аз отдавна сънувах, за да ме превърнеш от чучело отново в човек...
Но докато търсех думи за тази молитва в душата на всяко ръбче листо, гмурващо се в слънцето, ти си отиде и останахме с Пътниците в Опашката на Котката... В края на Нищото, в началото на Всичко...
***
КАСТ
по идея на:
скайтраш
със съдействието на:
Мента С.
(г-ца Мента Сладка)
сценарий:
дете и Венета
участват още:
Млякото
Портокалов Сладолед
Крушови Елементи
Подарък Тетрадка
Краден Химикал
Кибрит Също Краден
саундтрак:
група Цигарите
Куин от Езерото - Анадър Шит Ин Да Хол
Тори Еймъс (импровизация)
тхенкс ту:
Оранжева Котка
Дъ Картофкис
Бебо, за приказката
Алис Купър, дето го Има
Съседната Маса
Лелката На Скарата
снимано в:
Беседката; Парка
осветление:
Слизане По Тъмно
спешъл ефекти:
На Кака Мима Запалката - Синьото
Вятър
оператор:
Яне Сандански
редактор:
Сульо, Пульо и Дъ Блоуърс Доутър
продуцент:
Тимур и Ко
костюми:
Сиренето (г-н Омазан Лист)
монтаж:
Кьорав Прилеп Некъв
транспорт:
БДЖ
режисьор:
УМРЕ! (светла му камера...)
***
След задоволително мирна пиянска вечер галех едно стръкче трева, потънала в изненадващо музикален вятър, и мисля за теб... Качих се високо на едно изоставено виенско колело, люлеех се и докато скачах исках да държа ръцете ти, но докоснах само пръстта... Сега, разпиляна в безкрайната трева, лежа и пиша за теб на светлината на улични лампи, а лицето ми на един дъх от земята...
Никой, просто никой друг не може да бъде част от това нощно преживяване и се сливам с аромата на окосена поляна... Боцкащо тъмно зелено по корема, за да ми липсваш още повече...