Сутринта на Камен Бряг... нищо не открихме, даже Огънчето, нито един пътешественик не мина, беше малко късно за всичко останало и се отказахме да спим на Вишката, понеже бебо настояваше, че съм щяла да изпадна насън, бихме се с епични паяци, риби-зомбита, овце-зомбита... Всичко беше Някак-Колкото, но ето заради тази усмивка сутрин, погъделичкана от треви и вятър, и аромат на чай в небето си заслужаваше всичкия път...