Устни с вкус на ферментирал банан и сол....сега като помисля разбирам,че не беше нищо друго освен снизходително потупване по рамото от провидението,което преди това ме захвърли унизена до безкрайност на централна гара,гърчеща се в собствената си глупост....ден,който никога няма да забравя!после една топла, руса,луда нежност;подутото ми от плач лице,остатъци от достойнство и черната му риза....захвърлена самоличност на края на нощта,две очи от спяща страст и НЕОБЯСНИМОТО.Утеха,от която трябва да се утеша,а не успях толкова много време.......