кажи ми, какво да направя.. как да се оттърва от Онази Странна Празнина, която малко по малко нахлува в мен, а аз не я искам, не.. искам да се преборя с нея, да я заключа заедно с егоистичното си подсъзнание някъде, където инстинктът ми не би ги подушил..
кажи ми, моля те.. обясни ми защо всеки път, когато осъзная нуждата си от някой, той се неминуемо се отдалечава от мен..
кажи ми, ти трябва да знаеш какво е да си празен във вътршността си.. кажи ми, моля те..
моля те..
моля те...
моля те...
моля те..
но ти все мълчиш.. защо мълчиш?
не искам да слушам повече тази твоя тишина, тя е толкова страшна, когато останеш сам с нея.тя следи всяко твое движение като тигрица, готова да скочи върху плячката си.. запомня го.. запомня теб.. и никога не те забравя, не може да забрави..чувам я как слухти около мен, приближава се бавно от всички посоки, нахлува в мислите ми и ги подчинява да я чуват..
а то е толкова страшно, толкова е страшно да чуваш тишината.. (!!!)
не искаш да ми отговориш..
аз съм ти чужда, както и ти си ми чужд..
аз не мога да заспя, както и ти никога не спиш..
аз те гледам и виждам през теб, както и ти виждаш мен..
.. защото си едно старо забравено огледало..