нямам какво да кажа, но ми се ще да кажа нещо.
а днес е достатъчно значим ден във величествената си обикновеност, за да го възхваляваме и споменаваме дори без конкретен повод или някаква невероятно смислена и важна за човечеството теория, теза или мисъл.
този дъжд не беше обикновен. лилавите свиткавици също... бяха като подарък за всички софиянци; като едно колосално шоу със светлини като това на Царевец, което обаче те оставя със смесени чувства на крясив шок и безумно страхопочитание.
дори и само за да спомена хиксърът с обецата на езика, който видях от 204 на път към срещата с Ива тази вечер, и неговият невероятен подвиг, пак си струва да изхабя времето на скромния читател. по дяволите, та той изпревари автобуса! беше нереално! особено като караше наравно с огромната машина и си играеше с обецата напрегнато и някак налудничево..
за къде ли бързаше толкова? и стигнал ли е навреме...?