цяла улица ми мирише на Chanel.
и се сещам за онази много важна (и смешна) реплика в края на един подобен следобед: ''По-малко думи и повече Chanel''. Прехвълчам си я няколко пъти наглас и ми става приятно. Усмихвам се. Улицата е доста дълга..
останах без една от любимите си книги, защото я подарих на един приятел, с които се запознахме при загадъчни обстоятелства - докато пиех мляко с канела и мед преди един театър, на които в крайна сметка отидохме заедно. Имам странното усещане, че това ще бъде един от онези важни хора.
an ordinary week (!?)