Вчера през прашното стъкло на автобуса видях нещо, което ми подейства като най-хубава поезия. Един щъркел, застанал на остроъгълния покрив на една къща. Червен като клюна му. А вътре в къщата хората готвят и си говорят небивалици. Те никак не подозират, че на покрива им е кацнал щъркел с дълъг червен клюн...